Днес е един от тези гадни дни когато нищо не се случва. Времето е мрачно. Даже и не вали. Просто мрачно. Един пропилян ден. Още един пропилян ден от живота. Даже няма с кого да се скараш за нещо. Хората все едно са се скрили от теб. От време на време виждаш някой да се усмихне. Или да извика. Все едно… реакция към нещо е. А на теб всичко ти е едно и също. Апатия. Гледаш една баба проси. Нито ти се свива сърцето да и дадеш един лев, нито се отвращаваш от това че се е предала и проси. Не че може да я обвиниш. Гледаш две хлапета се хванали за ръце и се радват на това че са заедно. Единственото нещо което трепва е клона на ей онова дърво подухнат от самотен повей на вятъра. Прибираш се в къщи. Кучето те посреща, все едно не те е виждало цяла вечност. Единственото което правиш е да го избуташ на една страна. Оглеждаш се и виждаш все същата мизерия която си оставил. Не ти прави впечатление. Гадно ти е че е мръсно но не си мърдаш пръстчето да почистиш. Сядаш пред компютъра по навик. Той е извор на знания и забава. Но вицовете не са смешни. Поглеждаш листата на кюто – мигат няколко иконки. Някой се е сетил за теб но ти не поглеждаш кой какво. Не ти пука. Усещаш че корема ти се е свил на топка от глад но не ти се яде. Нямаш желание да сложиш и троха в устата си. Чудиш се дали да не удариш едно малко… или пък голямо. Не. Нямаш желание даже да се напиеш до забрава.

 

Поглеждаш отново кюто. Продължават да мигат неуморно. Опитват се да ти привлекат вниманието. Но единственото нещо което виждаш е червеното цветенце пред нейния ник. Не я няма. Чудиш се дали да не и се обадиш, а? Отказваш се защото тя каза че е на театър. Не би трябвало да я притесняваш сега. Или по-скоро това е самозаблуждението в което искаш да повярваш. Не и се обаждаш защото не ти пука от нищо. Самосъжаляваш се…. Ето каза го. И знаеш че си прав. И също така знаеш, че единствения човек, който може да ти помогне си самия ти. Единственото което остава е да се накараш да изчистиш като за начало. После може да погледнеш кой и за какво те е търсил. Може някой да има нужда от помощта ти. А може и да иска да изпие една бира с теб. И знай – остават само два дена и тя ще дойде. Да разсее сивотата на този мрачен ден.

 

СТАВАЙ ДА ЧИСТИШ КЕЛЕШ :-D

Усмихни се. Въпреки времето и бездействието и.....въпреки всичко.
Добре дошъл!:)

Мерси за подкрепата.
Може да се каже, че мина. Нйа-тежкото поне.

Никога не съм очаквал, че ако просто опиша проблема наполовина ще го разреша :)

Ако му се оставиш може, да измие лошото. :)

Съгласен съм, че споделянето помагано е трудно като няма с кого да споделиш.